Линди Хоп е бащата на всички суинг танци. Първият суинг танцов стил е “Texas Tommy” появил се около 1913 година. Малко по-късно този стил променя наименованието си на “Break-A-Way”. През 1920 година в началото на Великата Депресия в Америка, група танцьори в Харлем, Ню Йорк въвеждат нова мания суинг танци, които правят революция в социалните танци. Новият стил се базира на Чарлстон и синтезира още няколко индивидуални стила с “8-count” елементи. Танцува се на джаз музика, партньорите могат да танцуват в “closed position” (близо един срещу друг) през “break-aways” (моментно спиране по време на танца) до “open position” (далечно разстояние един от друг) и обратно. Изпълняват се още “solo elements” (индивидуални елементи) и “aerials” (лифтове и акробатични хвърляния). Свободата на импровизация в танца, съответства на импровизациите на джазовите музиканти и изпълнители. Новият танцов стил получава наименованието си в чест на първият полет през Атлантическия океан, осъществен от Чарлз Линдберг (Charles Lindberg – Lucky Lindy Hops the Atlantic) през 1927 година. Заедно с популярните тогава джазови музикални и културни явления дават названието на цяла епоха – “Ерата на Суинга”. През 1934 година Каб Калоуей (най-известния ръководител на джаз бенд тогава) започва да нарича Линди Хоп с името “Jitterbug”. От тогава до днес доста танцови стилове влизат под това наименование. Основатели на стила на танцуване са Франки Манинг и Дийн Колинс. В края на 30-те Дийн Колинс се премества в Холивуд и снима повече от 50 филма с танцови сцени. Много от специалистите считат Линди Хоп за най-трудният танц с партньор за професионално изпълнение. Разбира се и най-атрактивния!