Lindy Hop / Jitterbug

Линди Хоп е бащата на всички суинг танци. Първият суинг танцов стил е “Texas Tommy” появил се около 1913 година. Малко по-късно този стил променя наименованието си на “Break-A-Way”. През 1920 година в началото на Великата Депресия в Америка, група танцьори в Харлем, Ню Йорк въвеждат нова мания суинг танци, които правят революция в социалните танци. Новият стил се базира на Чарлстон и синтезира още няколко индивидуални стила с “8-count” елементи.  Танцува се на джаз музика, партньорите могат да танцуват в “closed position” (близо един срещу друг) през  “break-aways” (моментно спиране по време на танца) до “open position” (далечно разстояние един от друг) и обратно. Изпълняват се още “solo elements” (индивидуални елементи) и “aerials” (лифтове и акробатични хвърляния). Свободата на импровизация в танца, съответства на импровизациите на джазовите музиканти и изпълнители. Новият танцов стил получава наименованието си в чест на първият полет през Атлантическия океан, осъществен от Чарлз Линдберг (Charles Lindberg – Lucky Lindy Hops the Atlantic) през 1927 година. Заедно с популярните тогава джазови музикални и културни явления дават названието на цяла епоха – “Ерата на Суинга”. През 1934 година Каб Калоуей (най-известния ръководител на джаз бенд тогава) започва да нарича Линди Хоп с името “Jitterbug”. От тогава до днес доста танцови стилове влизат под това наименование. Основатели на стила на танцуване са Франки Манинг и Дийн Колинс. В края на 30-те Дийн Колинс се премества в Холивуд и снима повече от 50 филма с танцови сцени. Много от специалистите считат Линди Хоп за най-трудният танц с партньор за професионално изпълнение. Разбира се и най-атрактивния!

Aerials

Наименованията “Aerials” и “Air Steps” са лифтове или хвърляния (акробатични елементи) при които единия от партньорите няма контакт със земята. Могат да бъдат поддръжки, опростени хвърляния, премятания, средно сложни или екстремни акробатични елементи.

Charleston

Чарлстон в автентичната си “Harlemesque” форма е индивидуален, в много бързо темпо хоризонтален танц. Много от “отворените” танцови фигури са базови и за другите суинг танци. През 1923 година на Бродуей се представя за първи път продукцията “Running Wild” и Чарлстонът като музика и стил на танцуване за много кратко време навлиза във всички танцови зали, вариетета и кабаретни програми в Америка и Европа.

Balboa / Bal-Swing

Балбоа е танцов стил, появил се независимо от Линди Хоп в Ориндж Каунти, Калифорния около 1934 година. Получава името си от полустров Балбоа, където е била най-голямата зала за бални танци “Rendezvous Ballroom”. Танцувал се е по двойки с елегантно вечерно облекло на изключително бърз ритъм, но без ”отворени” танцови фигури, лифтове и акробатични елементи. Характерна е силната близост между телата и лицата на партньорите, поради наличието на малки дансинги и липса на място в нощните клубове. Танцува се аристократично и с много динамични танцови стъпки близки до тези на Фокстрота. Това е любимия танц на Ал Капоне.  Малко по-късно, при наличието на повече зали за танци стила става по-либерален, навлиза импровизацията и приема ново име “Bal-Swing”.

Blues

Технически най-лекия танцов стил. Мелодията е джазова, с бавно темпо и стъпки в два такта. Акцентът се поставя върху връзката между двамата партньори, природното движение на тялото, водене, следване, усещане на мелодията и базови танцови фигури. Примери за първите блус изпълнения са “Cake Walk” и “Black Bottom”. В настоящия момент в танцовия стил блус има сериозен брой идеи, елементи и фигури от танго, валс, уест-коуст суинг и други дуетни танци.

West Coast Swing / East Coast Swing

Уест Коуст Суинг / Ийст Коуст Суинг е “Clean Up” (“изчистена”) версия на Линди Хоп, създадена от Американското дружество на преподавателите по танци (1930-1940 г.) като социален танц, приемлив за танцуване от “бялата Америка” в балните зали. Този стил има много вариации, но визията му е по-скоро като на ballroom dance. Добре изпълнен той изглежда спонтанен, динамечен и атрактивен. Според района на танцуване са се формирали разлики в стила, но базовите стъпки (“6-count”) и фигури остават непроменени.

Jive

Джайв е международната версия на Jitterbug/East Coast Swing. Оригиналната версия се формира във Великобритания на базата на Американските танци. В настоящите дни Джайв е състезателна дисциплина в състава на балните танци и в танцовите училища се преподава тази версия, а не автентичните джазови танци.

Shag

Шаг е най-горещия танцов стил през 30 и 40 години на миналия век в колежите, опростени стъпки  “6-count” и варираща в темпото средна към бърза мелодия. Основно се танцува в “затворена” позиция, но са позволени и солови импровизации и отворени фигури. Различните наименования и форми варират според броя и вида на базовите стъпки. Стилът е много популярен паралелно с Линди Хоп, но той е бил за колежаните, а не за възрастните.

Boogie Woogie

Буги Вуги е “6-count” силно енергичен танцов стил, изпълняван на музикални импровизации, характерни с динамичната градация на басовите тонове на пианиста-изпълнител. Характеризира се с динамични движения, формирани от активно повдигане на коленете на танцуващите, бързо темпо, не монотонна мелодия, лифтове и опростени акробатични премятания.

Rock’n’Roll

Рокендролът е “6-count” силно енергичен танцов стил, изпълняван на бърза мелодия и характеризиращ се с динамични движения и фигури, лифтове премятания, опростени и екстремни акробатични елементи.

Hand Dancing

Разработен през 1950 г. На базата на Линди Хоп  в танцовите училища във Вашингтон. Характеризира се с постоянен приплъзващи стъпки и много движения и фигури с ръце между двамата партньори.

Shim Sham

Шим Шам е танцов стил измислен от Уили Брайънт през 1928 година. Замислен е като финален танц за всички участници в шоу изпълнения с лесни за научаване стъпки и движения. В настоящите дни е великолепен завършек на всякакви публични танцови програми и семинари за суинг танци.

Jack & Jill

Най-атрактивната версия на суинг танците. Танцува се с напълно непознат партньор, свободен суинг стил с главна задача в краткото време на мелодията двамата непознати партньори да импровизират танцова комуникация с водене, следване и да създадат впечатление, че танцуват заедно отдавна. С този стил обикновено завършват танцовите семинари и някои организирани предварително мероприятия.